Инструменти

Финансовите инструменти, съгласно определението дадено им в Закона за пазарите на финансови инструменти, представляват ценни книжа и инструменти различни от ценни книжа, като: инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни инструменти.

Ценните книжа са документ за извършена инвестиция. Те отразяват правата на притежателя им спрямо техния издател (емитент). Основните видове ценни книжа са акциите и облигациите. Най-общо можем да определим разликата между тях така – акциите изразяват отношения на собственост, облигациите – отношения на дълг, т.е. между заемодател и заемополучател.
Акциите са ценни книжа емитирани от акционерни дружества, с които се удостоверява, че техния притежател участва в капитала на дружеството – емитент. Акциите дават на притежателя следните права: право на глас в общото събрание на акционерите; право на дивидент; право на ликвидационен дял; право да запише и закупи нови акции от акционерното дружество. Цените на акциите са много волатилни, поради което инвестициите в акции могат да бъдат както много печеливши, така и много губещи. Всяко решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби.

Правата върху акции са ценни книжа, които се емитират при увеличение на капитала на акционерно дружество и дават право на акционерите да закупят полагащите им се нови акции на определена цена. Правата се емитират за определен период от време, през който период обикновено могат да се търгуват, като цената им се определя от условията на емисията и от пазарната цена на акциите. Рисковете, свързани с инвестицията в права са същите като при инвестицията в акции, но трябва да се има предвид и посочените особености на този финансов инструмент.
Облигацииите са вид дългови ценни книжа, които носят на своите притежатели паричен доход под формата на фиксирана или плаваща лихва (купон), съобразно проспекта на емитента. Облигациите имат падеж и фиксирани плащания в рамките на срока за който са емитирани. В зависимост от емитента, облигациите могат да бъдат: държавни облигации – издадени от правителството на съответната държава; общински облигации – издадени от местните органи на властта; корпоративни облигации – издадени от търговски дружества; ипотечни облигации – издадени от банки въз основа на портфейлите им от ипотечни кредити.
Облигациите са считани за по-ниско рискови активи в сравнение с акциите. В повечето случаи облигациите са обезпечени с активи – имущество, ценни книжа, вземания др. Цените на облигациите по принцип варират в много по-тесни граници, отколкото цените на акциите.

Конвертируемите облигации са хибридни финансови инструменти, които дават право на техния притежател да ги замени срещу обикновени акции в определена пропорция. Падежа и датата (срока) за обмяна, в т.ч. и пропорцията са посочени в съответния проспект за издаването им. Те имат две характеристики: свидетелство за дълг на емитента към притежателя на конвертируемата облигация и опция за придобиване на обикновени акции на дружеството в определената пропорция.

Поради това, че включват опция за придобиване на акции те са с по нисък купонен процент от този на обикновените облигации със същата степен на риск. При обмяната на конвертируемите облигации в акции, облигационера е изложен на същите рискове, на които е изложен при инвестиция в акции.
Инструментите на паричния пазар са дългови финансови инструменти емитирани за срок по-малък от една година. Такъв тип финансови инструменти са краткосрочните държавни ценни книжа (съкровищните бонове), депозитните сертификати, търговските ценни книжа и други.
Тези инструменти се търгуват на местните парични пазари (организирани от Централната Банка) или на международни пазари. Притежателите на тези финансови инструменти са изложени на основните рискове, характерни за дълговите ценни книжа.

Инструменти на паричния пазар са и Репо сделките – сделки при които инвеститора продава (или купува) финансови инструменти с уговорката за обратното им изкупуване (респ. продажба) на датата на падежа на репото по предварително определена цена.
Специфичен за този тип сделки е кредитният риск, който се изразява във възможността една от страните да не изпълни своите задължения по обратното изкупуване на ценните книжа, а другата ангажимента си по прехвърлянето на ценните книжа.